МИХАИЛ III ШИШМАН (неизв.-28.VII.1330)
Цар (1322-1330), син на деспот Шишман, владетел на Видинската област. Избран за цар на болярски съвет след смъртта на цар Георги Тертер II (1321-1322). Чрез брак с дъщерята на сръбския крал Стефан Урош II Милутин - Анна-Неда, се опитал да запази добросъседски отношения със Сърбия. През 1324 изпратил на заточение съпругата си и се оженил за внучката на византийския император Андроник II - Теодора Палеолог. Това довело до сближаване на България с Византия и до влошаване на отношенията и със Сърбия. През 1327 М. III Ш. се опитал да се възползва от избухналите във Византия дворцови междуособици между Андроник II и неговия внук Андроник III, за да разшири своята държава на юг, но поради опасност от Сърбия бил принуден да се откаже от това си намерение и да сключи мир с новия византийски император. С подкрепата на Андроник III през 1330 предприел поход против Сърбия. Двете войски се срещнали при Велбъжд (дн. Кюстендил). Въпреки постигнатото съгласие за временно примирие сърбите не удържали на думата си и неочаквано нападнали българските войски. В станалата битка българската войска била разбита, а М. III Ш. паднал убит.
От други източници:
Владетел е на Видин вероятно отпреди 1308 г., като апанажа и деспотската си титла получил от своя братовчед цар Теодор Светослав. В един венециански документ от 1313 г. той е упоменат като "Михаил деспот на България, господар на Видин, родственик на цар Урош". За дъщерята на крал Стефан Урош II Анна-Неда Михаил III се жени през 1292 г., когато Милутин е принуден от татарския хан Ногай да върне Видин на деспот Шишман. През 1323 г. предприема поход срещу подбалканските градове и опустошава околностите им, обсажда и принуждава градовете между Месемврия и Сливен да признаят властта му. В отговор император Андроник III организира поход в Тракия и завладява Пловдив. През 1324 г. Михаил ІІІ Шишман организира поход и срещу отцепника Войсил, а след неговото бягство в Константинопол нахлува в Източна Тракия и в продължение на 12 дни опустошава земите между Вира и Траянопол. През август 1324 г. Михаил ІІІ Шишман и Андроник III сключват мирен договор, според чиито клаузи българската държава задържа черноморските крепости Аетос, Анхиало, Месемврия, Русокастро, Диампол. Във византийски ръце остават Пловдив, Созопол, Агатопол и Вукелон. Междувременно през 1324 г. Михаил ІІІ Шишман изпраща в заточение своята първа съпруга Анна-Неда и сина си Иван Стефан. Причините за това решение се крият както в желанието на българския владетел да сключи съюз с Андроник III, като за да потвърди това си намерение сключва брак с вдовицата на Теодор Светослав и сестра на Андроник Теодора, така и в силно влошените му отношения със сръбския крал Стефан Урош III Дечански, след като в династичната криза от 1323-1324 г. подкрепил претендента за сръбския престол Владислав. През 1326 г. и Византия е обхваната от вътрешнополитическа криза. В тази ситуация българският владетел сключил таен договор за взаимопомощ (т.нар. Черноменски договор от 13 май 1326) с император Андроник III. Съгласно клаузите на Черноменския договор българският владетел се задължава да подкрепи Андроник III в борбата му срещу неговия дядо, а младия император Михаил III срещу Стефан Урош III. Сръбският крал Стефан Дечански заел страната на стария император Андроник II. През 1328 г. отношенията между Михаил Шишман и Андроник III силно се влошават след свалянето на стария император от престола и обявяването на Андроник III за "автократор". Военните действия между двамата приключват с подписването на т.нар. Одрински мир, според който срещу голяма парична сума Михаил III Шишман връща на Византия крепостта Вукелон (октомври 1328). През май 1329 г. мирният договор е потвърден. През пролетта на 1330 г. Михаил III Шишман предлага на Андроник III организирането на антисръбски поход. Към българо-византийската коалиция се присъединяват и Иванко Бесараб, Белаур - брат на Михаил III Шишман и деспот на Видин, и Иван Александър - братовчед на българския владетел и деспот на Ловеч. На 19 юни 1330 г. българските войски, предвождани от Михаил III Шишман, потеглят от столицата Търново и скоро след това завземат Земен. Предложението на Стефан Дечански за възстановяване на мирните отношения било отхвърлено и неговите войски се установяват при Велбъжд. Преговорите между двете враждуващи страни, провели се между 25 и 27 юни 1330 г., приключили със споразумение за еднодневно примирие. На 28 юни българската войска се пръска да търси храна. В този момент каталаните и част от сръбската войска, командвана от бъдещия цар Стефан Душан, нападат българите и ги разгромяват. В битката загива и българският цар Михаил III Шишман. Погребан е в църквата "Св. Георги" в с. Старо Нагоричане. Михаил III Шишман е последният български владетел, водещ политика към установяване на военна и политическа хегемония на България на Балканския полуостров.
